Колкото и да звучи неприятно, с чувството за страх децата се запознават още преди да са се родили. През втората половина от бременността страховете, изпитвани от майката, се предават през плацентата и на детето. Най-силен удар нанася дори минималното съмнение на майката дали да задържи това дете.

Всички останали безпокойства също веднага се „улавят” от детето. На всяка бременна жена се препоръчва да не “нервничи”. През този период се извършват хормонални промени, поради които жената става по-ранима и неспокойна. А осъзнаването, че това може да се отрази зле на детето, може да доведе до лавинообразно увеличаване на проблемите. Затова е желателно през деветте месеца бъдещата майка да се консултира и с психолог.

Някога нашите баби са забранявали новороденото да се показва преди да е навършило два месеца. Под обичайното обяснение “да не го хванат уроки” всъщност се крие нещо съвсем друго. Детето се плаши и се страхува от нови лица. С майка си и баща си то свиква от пръв поглед, но какво може да се очаква от непознатите – то не знае.

До 2-годишна възраст неочакваните звуци са основната причина за страх. Малко по-късно лекарите с бели престилки, които правят инжекции, са в състояние да предизвикат истински ужас у почти всяко дете. На тази възраст се развива и страхът преди заспиването. През деня някой от родителите винаги е наблизо, а през нощта децата остават сами.

Често самите родители стават причина за възникването на детските страхове. Детето не бива да вижда, че родителят се страхува. Особено когато прави първите си стъпки. Това е малка личност, която трябва да опознае живота самостоятелно, въпреки майчиния надзор и обичайните притеснения да не се нарани. Няма нищо страшно, ако детето падне след първите няколко стъпки. Много по-лошо е, ако се сепвате и викате всеки път, когато то губи равновесие.

През третата година най-висок рейтинг сред детските страхове имат персонажите от приказките. Някои психолози дори смятат, че, когато детето сънува вълк, то се страхува от наказание от страна на баща си, а ако героинята на съня е Баба Яга, то майката трябва добре да се замисли. Детето не може да си обясни, защо такава добра и ласкава, тя може изведнъж да започне да вика или да го удари.

Най-важното е родителите да изглеждат пред децата си спокойни и доброжелателни. Подробно разпитвайте детето за нещата, от които се страхува. Ако ви моли да убиете Баба Яга, измислете как да направите това (първо трябва да я убиете в себе си!). Ако се страхува от висящата на закачалката дреха и я смята за Змея, опитайте се да направите с нея нещо смешно или я махнете от погледа му.

Никога не наказвайте детето за неговите страхове и не му се присмивайте за тях!