Всички носим по празниците торби, пълни с нещо. За много от нас обаче празнотата е тази, която натежава в торбите с годините. Лесно е да повярваме с всички съобщения по медиите, че всъщност можем да си купим пълнотата, която желаем. Но са необходими само 2-3 години на утешаване със скъпи вещи, за да осъзнаем, че вещите не ни правят щастливи. Вместо да се опитваме да запълним празнотата с подаръци, много по-ценно е да създадем собствени здравословни традиции и лекуващи ритуали.

На всяка коледна картичка можем да видим приветливи излъчващи светлина свещи. Защо не се възползваме от тази светлина и да отпразнуваме с нея благодарността и чудесата в живота си. Всяка вечер със семейството можем да запалим свещи, които не само ще създадат празнична атмосфера, но ще ни помогнат да споделим светлината на всички неща, за които сме благодарни. А децата винаги са магьосници в този ритуал със своята чиста способност да прозрат какви са чудесата и красотата в света.

Да се научим да бъдем благодарни е може би най-стойностната цел, която гарантирано ще излекува празнотата по празниците. Всъщност няма друга човешка емоция, която има силата напълно да промени начина, по който възприемаме света, и да отвори врата към чувството за задоволство и изобилие. В основата на вярванията на много от най-старите тайни общества в света стои именно благодарността. Ако не сме свикнали на този начин на мислене, ще ни трябва малко повече време, за да се приспособим, но благодарността е начин да се почувстваме щастливи, когато преживяваме всяко нещо като чудо.

Най-хубавите коледни подаръци не могат да се купят или дори подарят – те са в трансформацията, която се случва в нас, когато сме отворени да получаваме. Когато затънем в усещането, че това, което ни предлага животът не отговаря на очакванията ни, обръщаме гръб на радостта и любовта в себе си. Можем да го видим всеки ден – хората отказват да бъдат обичани, когато любовта не идва във вида, в който те я искат.

Нека отпразнуваме живота през този празничен сезон като допуснем да получим и оценим даровете на живота към себе си. Нека, когато отворим един подарък, оставим настрана собствените си очаквания, и нека се замислим какво е дълбоко срито в тази кутия пред нас.

Този нов поглед над празничните традиции може да ни помогне да станем достатъчно смели, че да раздадем най-скъпия подарък от всички – прошката. Това е моментът, когато осъзнаем, че няма да получим по-добро минало и че единственият човек, който е наранен от гнева и злобата в себе си, сме самите ние. Прошката в известен смисъл е ултимативният знак на приемането. Тя най-после ни освобождава от носенето на тежката празнота, пълна с обидите, неуважението и болката от миналото. Прошката е нашият шанс да погледнем отвъд това, което винаги сме знаели, и да създадем място за онова, което още не знаем.