Омъжена съм от 8 години. Със съпруга ми имаме две дъщери. През последните няколко месеца имах връзка с колегата си Б. Той винаги ме е привличал, но спечели още по-голямото ми внимание през септември, когато започна да говори с мен по-често в офиса. Когато минаваше покрай бюрото ми, сърцето ми подскачаше. Излязох с приятелките си, за да отпразнуваме рождения ми ден. Б. също беше там и в края на вечерта се стигна до секс. Оттогава сме го правили много пъти.

Б. наскоро приключи връзката си със своята годеница, защото тя му изневеряваше, но това се случи преди да започнем да спим заедно. Той съвсем ясно ми обясни, че не иска връзка, иска да се вижда и с други хора и има нужда да си изясни какво се случва с живота му. Макар и да ми го беше казал няколко пъти и да си мислех, че мога да имам само сексуална връзка... аз съм жена и емоциите ми се отключиха – започнах да го харесвам много. Помолих го да ми каже, че всичко е свършило, но той никога не го потвърждава – само повтаря по-горното оправдание, което е трудно за мен. Той никога не ме търси, аз винаги съм тази, която инициира срещите ни. Мислех си, че започва да изпитва чувства към мен, което може би беше истина, но след като правихме секс той каза, че има морална бариера и не може да разруши един брак, защото знае какво е чувството.

Разбира се, докато всичко това се случваше, връзката с мъжа ми се разпадаше. Той не ме привлича от години (може би 3?) и, когато правим секс, винаги трябва да мисля за други хора или да фантазирам. Предполагам, че бях приела това и смятах, че сексът след брака просто е такъв. Бях много дистанцирана от съпруга си, не исках да говоря с него, нито исках да ме докосва. Спрях да му казвам, че го обичам, освен ако той не го е казал пръв. Той се опитваше да говорим и искаше да знае какво се случва с мен, но аз си мълча, защото не исках да му казвам, че му изневерявам. Накрая му казах, че не ме привлича колкото преди, но това е всичко.

Започвам да се чудя дали изобщо щеше да се стигне до аферата, ако наистина обичах съпруга си. Виждам приятелите си, които се обичат толкова много, и знам, че никога не биха направили такова нещо. Съпругът ми не ми липсва, когато е на бизнес пътувания, но, когато не видя Б. повече от една седмица, започва да ми липсва. Сега, когато моята изневяра ми може би е вече минало, се чудя какво наистина искам. Искам ли да разруша брака си или да го запазя, знаейки, че вероятно не е това, което искам.

В понеделник за първи път ще се срещна с консултант. Никога преди това не съм говорила със специалист и се страхувам. Много ми е трудно да говоря за емоциите си, особено пред човек, когото не познавам.