По своята структура тибетската гъба наподобява карфиол – представлява сбор от множество дребни зрънца – бактерии и дрожди, големината на които варира от оризово зрънце до орех. Мнозина оприличават колонията от зрънца на извара, тъй като тибетската гъба не прилича на нито една друга своя роднина.

Напитката, която се получава от нея – кефир, е несравним източник на здраве и физическа и психическа мощ. Тя се приготвя след ферментация – гъбата се поставя във вода или прясно мляко и се оставя за около 24 часа, за да ферментира. Към един литър мляко се добавят до три лъжици от тибетската гъба, като количеството зависи от собствените ви предпочитания за това колко да е газирана напитката.

Основните изисквания, които трябва да се спазват в процеса на ферментация, са съдът с млякото да се държи на стайна температура и да не е изложен на пряка слънчева светлина, като може от време на време да се разклаща. Също така не бива течността да е гореща, тъй като високата температура унищожава полезните съставки на тибетската гъба.

На вкус кефирът е леко газирана, слабо алкохолна напитка с кисел вкус, която се нуждае от около два дни престой в хладилника, за да доузрее.

От дълбока древност кефирът се е използвал за провеждането на терапии, стимулиращи тялото и душата. Особено за мъжете, напитката, приготвена от тибетска гъба, се смята за мощен афродизиак, но в същото време тя лекува и различни заболявания – депресия, безсъние и нервни неразположения. Препоръчва се при рак, диабет и вътрешни възпаления, тъй като стимулира имунната система и забавя процеса на стареене на клетките.

Мнозина използват тибетската гъба и заради отслабващия ефект, който тя оказва върху човека. Като нежелан страничен ефект, свързан именно с намаляването на телесното тегло, трябва да се посочи вероятната поява на газове и разстроен стомах.