Живакът, който се съдържа в по-стария тип термометри за домашно ползване, не е изключително опасен - риск за здравето съществува само ако бъдат вдишани отделените от него пари.

Какво трябва да знаем и как да реагираме, ако счупим термометър и живакът се разпръсне из помещението, в което сме в момента?
Преди да предприемем каквото и да било, най-добре е под силна светлина да разгледаме пода или повърхностите, по които смятаме, че живакът се е разпространил. След това трябва да измием пода и предметите, по които има следи от живак, с калиев перманганат, калциев полисулфит или железен трихлорид, а ако нямаме под ръка някое от тях, работа ще свърши и обикновена белина. Въпреки че някои от веществата зацапват повърхностите, те неутрализират живака. Затова жертвата си заслужава.

Като успокояваща подробност в случаите, в които счупим термометър, може да приемем факта, че за направата на битовите уреди се използва метален живак.
Риск за здравето металният живак крие единствено, ако в продължение на години парите му са били вдишвани редовно или ако е имало пряк контакт с кожата за по-продължителен период.

Във всекидневието срещата с органични живачни съединения, които са и по-опасните, е почти невъзможна. Въпреки това действията трябва да са внимателни и контролирани.

Ако има деца в помещението, в което термометърът е счупен, най-добре е да бъдат изведени. Ако дете е счупило уреда, внимателно – без паника и крясъци – го разпитайте къде точно се е случило, дали се е докосвало до блестящите топчици, които са се разпръснали, как се чувства. Ако съществува вероятност да се е докоснало до живака, най-добре е дрехите на детето да се изхвърлят, а то да се измие обилно с топла вода и сапун.

Ако живакът е попаднал в контакт с лигавицата на устата или с очите, независимо дали става дума за дете или възрастен, трябва да се потърси лекарска помощ.