Въвеждането на скрийнинга за рак на гърдата е довело до повече вреди, отколкото ползи, сочат резултатите от ново изследване, публикувано на сайта на British Medical Journal – www.bmj.com. Отрицателните ефекти включват фалшиви позитивни резултати и „признаци”, водещи до ненужно лечение, тъй като откритите тумори не биха предизвикали симптоми или смърт през целия живот на пациентките. Последното също може да се случи - тъй като в някои случаи туморът расте толкова бавно, че смъртта настъпва поради други причини преди ракът да е предизвикал симптоми или дори е регресирал.

Изнесените резултати показват, че вредите от скрийнинга на рак на гърдата надвишават многократно ползите през първите 10 години. След това се наблюдава известно „натрупване на ползи”, но все пак и те са много по-малки от очакваните, когато скрийнингът е започнал.

Докладът „Форест” от 1986 г., който е довел до въвеждането на скрийнинга за рака на гърдата във Великобритания, е изчислил броя оцелели жени за период от 15 години в зависимост дали са се подложили на процедурата или не. Финансите и ползите били изчислени в качествени години живот (QALY - комбинирана мярка за количество и качество на живота), но вредите били пропуснати. Според доклада скрийнингът трябвало да намали смъртните случаи от рак на гърдата с почти 1/3, при това на ниска цена и без много вреди.

Но след доклада „Форест” вредите от скринингът за рак на гърдата били много по-добре изучени. Наскоро изследователи от университета в Саутхемптън се заели да обновят изчисленията като обединили вредите и ползите в една обща мярка. Резултатите от новото изследване са базирани на данните от 100 хиляди жени на възраст над 50 години, които са оцелели до 20 години след включването си в скрийнинг програмата.

Правилното и пълно изчисляване на фалшивите позитивни резултати и ненужните операции намалило ползите от скрийнинга наполовина. По показателя QALY се наблюдавали минимални ползи чак след 10 години участие в програмата, а след 20 години ползите се натрупвали, но с много по-малко, отколкото било предсказано от доклада „Форест”.

Специалистите от Саутхемптън смятат, че са необходими още проучвания върху излишните операции и влиянието им върху качеството на живот. Освен това апелират за намирането на по-добри начини за определяне на жените, които ще имат полза от операция, както и за измерване на степента и продължителността на вредите от нея. От обществена гледна точка, значението на фалшивите положителни диагнози и излишното лечение трябва да бъде по-добре обяснено на всяка жена, която обмисля да се включи в скрининг програмата, твърдят те.

Все пак продължаващата несигурност относно количеството на излишно лекуваните пациенти се забелязва в изследване от Франция, също публикувано на bmj.com, което изчислява, че излишните диагнози на инвазивен рак на гърдата в следствие на скининг са само около 1%.