Учените отдавна се вълнуват от взаимодействието между процесите на запомняне и количеството сън, необходим за добрата памет.

Израелски учени под ръководството на д-р Ави Карни от университета “Хайфа” доказаха, че, ако спим по час и половина през деня, това оказва положително влияние на стимулирането на дълговременната памет и на ефективността на взаимодействието с кратковременната памет.

За дълговременната памет са характерни два вида запомняне. Първият вид условно е наречен “какво”. Човек запомня какво е говорил вчера, какво е ял днес на обяд и т.н. За втория вид – “как”, е свойствено запомнянето как се готви, как се кара колело, как се плува.

По време на своя експеримент учените са изучили двата вида запомняне. Участниците били разделени на две групи, които усвоявали прости упражнения с пръстите на ръцете. Показателите на групата, участниците от която спали по 1,5 часа след занятията, били значително по-високи.

Учените са си поставили и втора задача: да докажат, че качествените мисловни процеси са възможни не само след 6-7 часа нощен сън, но и след 90 минути сън през деня. За тази цел участниците от едната група трябвало да запомнят няколко нови движения едно след друго, а другите през това време направили почивка от час и половина за следобеден сън между основните блокове за усвояване на движенията. Резултатите показват, че втората група постигнали по-високи резултати.

Новите изследвания доказват, че дневният сън с продължителност час и половина увеличава времето за запомняне и възстановяване, ако става въпрос за дълговременната памет “как”. По този начин мозъкът “събира силите си” за усвояване на нова информация. А 90 минути са напълно достатъчни за подобно възстановяване.