билки
БГ
LAT
Блян
Hyoscyamus niger L.
Други имена: попадийка, бленика, буника
Описание:
Блянът е едно-, две- или многогодишно, лепкаво и неприятно миришещо тревисто растение с меко окосмено, разклонено стъбло, високо до 80 см. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли.
Срещша се най-вече по беренливите места и край пътищата, из цялата страна.
Употребяема част:
Използват се листата на двегодишните растения, брани през време на цъфтежа (юни-септември). Откъснатите листа трябва да се редят на открито и проветриво - на тънки пластове, защото в противен случай бързо се запарват и при сушенето почерняват. Сушат се бързо на сянка. Изсушените листа са сивозелени, със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. Съхраняват се на сухо и проветриво място.
След допир с блян (бране, сушене) ръцете трябва задължително да се измиват!
Химичен състав:
Блянът съдържа алкалоидите хиосциамин, атропин, скополамин; гликозидите хиосцерин и хиосцирозин, хиосципикрин; восъкообразно вещество, смолисто вещество и др.
Семената съдържат още мазнини и ненаситени киселини.
Лечебно действие и приложение:
Блянът притежава противоспастично и болкоуспокояващо действие; предизвиква намаляване на секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези.
В българската народна медицина се употребява при
• стомашни и чревни болки,
• невралгии,
• магарешка кашлица,
• менингит,
• ревматизъм,
• парализи (нервни и мозъчни),
• главоболие,
• възбуденост у атеросклеротици и алкохолици,
• старческо треперене,
• безсъние и др.
• Външно приложение: за жабурене при зъбобол. Настойка от листа в силна ракия в съотношение 1:10 се използва за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налагане с пресни зелени листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в еднакво съотношение.
• Изсушените листа на бляна във вид на цигари се пушат против пъпки по венците, а в комбинация със сухи листа от татул, лудо биле и маточина – при задух с астматичен или възпалителен произход.
Начин на употреба:
1 чаена лъжичка от листата се киснат 1 час в 0,5 л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.
Внимание! Да се употребява под лекарски контрол. Растението е силно отровно!
Описание:
Блянът е едно-, две- или многогодишно, лепкаво и неприятно миришещо тревисто растение с меко окосмено, разклонено стъбло, високо до 80 см. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли.
Срещша се най-вече по беренливите места и край пътищата, из цялата страна.
Употребяема част:
Използват се листата на двегодишните растения, брани през време на цъфтежа (юни-септември). Откъснатите листа трябва да се редят на открито и проветриво - на тънки пластове, защото в противен случай бързо се запарват и при сушенето почерняват. Сушат се бързо на сянка. Изсушените листа са сивозелени, със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. Съхраняват се на сухо и проветриво място.
След допир с блян (бране, сушене) ръцете трябва задължително да се измиват!
Химичен състав:
Блянът съдържа алкалоидите хиосциамин, атропин, скополамин; гликозидите хиосцерин и хиосцирозин, хиосципикрин; восъкообразно вещество, смолисто вещество и др.
Семената съдържат още мазнини и ненаситени киселини.
Лечебно действие и приложение:
Блянът притежава противоспастично и болкоуспокояващо действие; предизвиква намаляване на секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези.
В българската народна медицина се употребява при
• стомашни и чревни болки,
• невралгии,
• магарешка кашлица,
• менингит,
• ревматизъм,
• парализи (нервни и мозъчни),
• главоболие,
• възбуденост у атеросклеротици и алкохолици,
• старческо треперене,
• безсъние и др.
• Външно приложение: за жабурене при зъбобол. Настойка от листа в силна ракия в съотношение 1:10 се използва за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налагане с пресни зелени листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в еднакво съотношение.
• Изсушените листа на бляна във вид на цигари се пушат против пъпки по венците, а в комбинация със сухи листа от татул, лудо биле и маточина – при задух с астматичен или възпалителен произход.
Начин на употреба:
1 чаена лъжичка от листата се киснат 1 час в 0,5 л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.
Внимание! Да се употребява под лекарски контрол. Растението е силно отровно!
Настоящата информация за Блян е предоставена единствено с информативна цел и не може да замести консултацията със специалист.
най-четеното в билки
галерии