Описание:
Пасифлора (в превод страстно цвете) представлява дървесна лиана с дължина до 10 м, която расте в тропическите и субтропически райони на Южна и Северна Америка. Растението получава името си от испанските мисионери, според които красотата на цветовете му, появяващи се от невзрачните наглед пъпки, можела да се сравни единствено с Христовото разпятие. Местното название на пасифлората, поне сред ацтеките, било змийски език (те го ползвали при ухапвания от змии).

В нашия регион пасифлората е все още слабо известна и застъпена като билка. Далеч по-популярни са плодовете й - под името маракуя, наподобяващи на форма едър, леко сбръчкан лимон.

Познати са над 200 вида пасифлора, като най-разпространени, поне в района на Амазония, са Passiflora edulis и Passiflora incarnata. Местното население там отдавна използва както извлек от самото растение (от цветовете и листата), така и плодовете му като тонизиращо и успокояващо средство.

Първият европеец, описал пасифлората, е испанския лекар Монардес в средата на 16 в. Растението било пренесено в Европа и там бързо набрало популярност най-вече под формата на успокояващ чай.

Употребяема част: цвета и листата.

Химичен състав:
Пасифлората съдържа три основни вида химикали: алкалоиди, гликозиди и флавоноиди (основно хризин, с който се свързва и успокояващото й действие). Изолирани са още естествен серотонин и малтол – химикал с доказано седативно действие.
Може да се твърди, че благодарение на над 100 години изследвания седативните, антиспазмени и аналгетични свойства на билката са категорично доказани от медицината.

Действие:
В традиционната медицина пасифлората е използвана като успокояващо средство, но също така като тонизираща сърцето напитка, като афродизиак, за премахване на спазми, при болки от различен тип.
Според някои нови изследвания действието на пасифлората (листата) за потискане на кашлицата може да се сравни с това на кодеина, който се среща в много сиропи.
Има доста представителни данни и за понижаващите кръвното налягане свойства на билката, а напоследък и за способността й да действа като афродизиак и да подобрява фертилността.
За безспорно признат се смята аналгетичния ефект на пасифлората.

Приложение:
Билката се прилага при:
• безпокойство,
• безсъние,
• хистерия,
• високо кръвно,
• ускорен пулс,
• болки от различен характер (вкл. главоболие),
• мускулни и ставни проблеми,
• алкохолизъм,
• кашлица,
• астма,
• менопауза
• като афродизиак.

Начин на употреба:
Препоръчителният дневен прием е 4 до 8 г изсушена пасифлора.
Запарка (чай) се приготвя, като сложат 1-2 г от билката в 200-250 мл гореща вода за около 10-15 минути. Може да се пие по 1 чаша 2 до 3 пъти дневно.

Внимание: билката не се препоръчва за хора, които страдат от проблеми с бъбреците или пикочния мехур. Не бива да се употребява и в комбинация с успокоителни медикаменти.