Други имена: Бояджийски брош, червен брош

Описание:
Брошът е род тревисти растения от семейство Брошови, включващо около 60 вида, разпространени главно в Средиземноморието и Югоизточна Азия. Единственият разпространен в България представител е бояджийският брош (поради което често е наричан само „брош“).
Представлява многогодишно тревисто растение с дълго, хоризонтално и цилиндрично коренище, което е червенокафяво отвън и червено отвътре. Стъблото е четириръбесто, с извити назад шипчета, полегнало, изправено или катерливо, дълго 30—125 см.
Листата и прилистниците са еднакво развити, почти без дръжки, по форма са елипсовидни, на върха заострени, разположени по 4—6 в прешлени.
Цветовете са дребни, жълтозелени, групирани по няколко в метловидни полусенници.
Плодовете са ягодовидни, отначало червени, след това черни, съставени от две кълбовидни части с по едно семе.
Цъфти през юли-септември.
Среща се нарядко из цялата страна, предимно в Южна и Източна България - между храсти, край пътища и градини.

Употребяема част:
Използува се коренището (Rhizoma Rubiae tinctorum), събрано през есента, след узряване на семената, или през ранна пролет.

Приложение:
Брошът действа диуретично, жлъчегонно, слабително и подобряващо храносмилането.

Начин на употреба:
Препоръчва се под формата на извлек, приготвен от 1 чаена лъжичка корени, накиснати за 8 часа в 250 мл студена вода. След като се прецеди, билката се залива с 250 мл вряща вода. След 15 мин. и вторият извлек се прецежда. Двата извлека се смесват и се изпиват за 1 ден на 4-5 пъти. Има остър и неприятен вкус.

View Rubia tinctorum and over 3,000,000 other topics on Qwiki.