билки
БГ
LAT
Бял оман
Inula Helenium L.
Други имена: чернокос оман
Описание:
Белият оман е многогодишно тревисто растение с дебело, късо, месесто коренище и дълги кафяви корени. Стъблата са 100-150 см високи, разклонени на върха. Листата са последователни, влакнести. Цветовете са жълти. Цъфти от юни до септември.
Разпространение:
Расте по влажни сенчести места в горите, из крайречни храсти и покрай планински потоци, по-често до 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната.
Употребяема част:
Използват се корените с коренището, събрани късно през есента или през ранна пролет.
Действие:
Коренището и корените притежават отхрачващо, секретолитично и противовъзпалително действие.
Противовъзпалително, противокашлично и успокояващо лигавицата действие; потиска функциите на бронхиалните жлези.
Прилага се при кашлица от различен произход (настинка, грип, туберкулоза), при стомашни заболявания (гастрит, язва), при болезнена и липсваща менструация, като помощно средство при чернодробни и жлъчни страдания.
В българската народна медицина белият оман се използва при газове, киселини в стомаха, трудно уриниране; при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, воднянка, бяло течение, виене на свят, главоболие, припадъци, ускорено сърцебиене, при възпаление на простатата. Служи като средство, предпазващо от преждевременно раждане.
Приложение:
Корени, киснати 10 дни в червено вино (1:10) се пият при кашлица, за увеличаване на апетита, за усилване при малки деца, както и при възпаление на седалищния нерв.
• при възпалителни заболявания на дихателната система,
• бронхити, белодробни заболявания и други,
• при възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал, диарии, язва, гастрит,
• стимулира апетита и подобрява храносмилането,
• жлъчегонно действие, при заболявания на жлъчните пътища,
• при хемороиди, кожни заболявания, чревни паразити, болезнена менструация.
Външно приложение: За гаргара при гърлобол и жабурене при зъбобол, ситно смлени/счукани корени, накиснати в зехтин (1:10) се прилагат за мазане на кръста, сърбежи, копривна треска.
Вътрешно приложение: 1 с.л. корени се слагат в 500 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100-120 мл преди ядене, 3-4 пъти дневно.
Описание:
Белият оман е многогодишно тревисто растение с дебело, късо, месесто коренище и дълги кафяви корени. Стъблата са 100-150 см високи, разклонени на върха. Листата са последователни, влакнести. Цветовете са жълти. Цъфти от юни до септември.
Разпространение:
Расте по влажни сенчести места в горите, из крайречни храсти и покрай планински потоци, по-често до 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната.
Употребяема част:
Използват се корените с коренището, събрани късно през есента или през ранна пролет.
Действие:
Коренището и корените притежават отхрачващо, секретолитично и противовъзпалително действие.
Противовъзпалително, противокашлично и успокояващо лигавицата действие; потиска функциите на бронхиалните жлези.
Прилага се при кашлица от различен произход (настинка, грип, туберкулоза), при стомашни заболявания (гастрит, язва), при болезнена и липсваща менструация, като помощно средство при чернодробни и жлъчни страдания.
В българската народна медицина белият оман се използва при газове, киселини в стомаха, трудно уриниране; при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, воднянка, бяло течение, виене на свят, главоболие, припадъци, ускорено сърцебиене, при възпаление на простатата. Служи като средство, предпазващо от преждевременно раждане.
Приложение:
Корени, киснати 10 дни в червено вино (1:10) се пият при кашлица, за увеличаване на апетита, за усилване при малки деца, както и при възпаление на седалищния нерв.
• при възпалителни заболявания на дихателната система,
• бронхити, белодробни заболявания и други,
• при възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал, диарии, язва, гастрит,
• стимулира апетита и подобрява храносмилането,
• жлъчегонно действие, при заболявания на жлъчните пътища,
• при хемороиди, кожни заболявания, чревни паразити, болезнена менструация.
Външно приложение: За гаргара при гърлобол и жабурене при зъбобол, ситно смлени/счукани корени, накиснати в зехтин (1:10) се прилагат за мазане на кръста, сърбежи, копривна треска.
Вътрешно приложение: 1 с.л. корени се слагат в 500 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100-120 мл преди ядене, 3-4 пъти дневно.
Настоящата информация за Бял оман е предоставена единствено с информативна цел и не може да замести консултацията със специалист.
най-четеното в билки
галерии