билки
БГ
LAT
Дъб (кора)
Cortex Quercus L.
Описание:
Дъбът е високо дърво с широка, сбита, а при свободно растящите разперена корона. Летният дъб има голи, гладки, кафявозелени или синкаво зелени едногодишни клонки с дребни, почти закръглени лещанки. Листата му са с къси и дебели дръжки, неправилно плитко или по-дълбоко пересто наделени на 5-7 двойки тъпи дялове, голи и от двете страни
или отдолу тънко пухести, но със стареенето оголващи, с изключение на жилките. Люспите на чашките (купулите) са пепеляво пухести, керемидообразно разположени и наредени спираловидно, плоски.
Зимният дъб е със зеленопепеляви или кафявочервеникави и голи едногодишни клонки. Листата му са пересто врязано наделени на 4-7 двойки, най-често заострени дялове и отгоре са голи, тъмнозелени, а отдолу - пухест, с дребни кичурести власинки. Чашката (купулата) на жълъда отвън е с пухести по гръбната страна люспи, част от които са и възлесто надебелени.
Всички видове дъб цъфтят през април-май.
Разпространение:
Летния дъб се среща на групи или единично предимно в низините.
Зимният дъб расте в предпланинския и планинския пояс на цяла България до 1500 м надморска височина.
Употребяема част:
Тънката гладка кора от млади дървета с диаметър до 10 см или от млади клонки, която се бели рано напролет - март-април. За целта върху кората се правят напречни и надлъжни нарези, след което тя се очуква леко с
чукче и се бели. Така обелената кора се суши на слънце (с лицевата страна отгоре) или на сянка.
Кората може да се вземе и от прясно отсечени дървета.
Изсушените кори отвън са лъскави, гладки, кафявосиви и с белезникави лентицели, а отвътре са кафявочервени или жълтеникави.
Вкусът на изсушената билка е силно стипчив и слабо нагарчащ.
Действие:
Кората на двата вида дъб има запичащо и противовъзпалително действие.
Приложение:
Прилага се за лечение при
• диарии и
• за гаргара при възпаления в областта на устата и глътката,
• както и при изгаряне.
Българската народна медицина препоръчва дъбовите кори още при
• малокръвие,
• скрофули,
• кръвохрачене,
• повръщане на кръв,
• силна и продължителна менструация,
• дизентерия,
• глисти,
• албумин,
• малария,
• кашлица,
• бронхит,
• възпаление на пикочния мехур,
• киселини и болки в стомаха и др.
Външно:
• при косопад,
• гнойни рани,
• бяло течение,
• хемороиди,
• възпаление на венците,
• лош дъх в устата.
Внимание! Употребата в големи дози вътрешно предизвиква повръщане.
Да не се дава на деца!
Начин на употреба:
Външно: 250 г смляна кора се вари 30 минути в 2 литра вода. Правят се промивки или се прибавя към водата за баня.
Вътрешно: 1 чаена лъжичка кора кисне 8 часа в 500 мл студена вода. Пие се 2 пъти дневно по 80-100 мл след ядене.
Дъбът е високо дърво с широка, сбита, а при свободно растящите разперена корона. Летният дъб има голи, гладки, кафявозелени или синкаво зелени едногодишни клонки с дребни, почти закръглени лещанки. Листата му са с къси и дебели дръжки, неправилно плитко или по-дълбоко пересто наделени на 5-7 двойки тъпи дялове, голи и от двете страни
или отдолу тънко пухести, но със стареенето оголващи, с изключение на жилките. Люспите на чашките (купулите) са пепеляво пухести, керемидообразно разположени и наредени спираловидно, плоски.
Зимният дъб е със зеленопепеляви или кафявочервеникави и голи едногодишни клонки. Листата му са пересто врязано наделени на 4-7 двойки, най-често заострени дялове и отгоре са голи, тъмнозелени, а отдолу - пухест, с дребни кичурести власинки. Чашката (купулата) на жълъда отвън е с пухести по гръбната страна люспи, част от които са и възлесто надебелени.
Всички видове дъб цъфтят през април-май.
Разпространение:
Летния дъб се среща на групи или единично предимно в низините.
Зимният дъб расте в предпланинския и планинския пояс на цяла България до 1500 м надморска височина.
Употребяема част:
Тънката гладка кора от млади дървета с диаметър до 10 см или от млади клонки, която се бели рано напролет - март-април. За целта върху кората се правят напречни и надлъжни нарези, след което тя се очуква леко с
чукче и се бели. Така обелената кора се суши на слънце (с лицевата страна отгоре) или на сянка.
Кората може да се вземе и от прясно отсечени дървета.
Изсушените кори отвън са лъскави, гладки, кафявосиви и с белезникави лентицели, а отвътре са кафявочервени или жълтеникави.
Вкусът на изсушената билка е силно стипчив и слабо нагарчащ.
Действие:
Кората на двата вида дъб има запичащо и противовъзпалително действие.
Приложение:
Прилага се за лечение при
• диарии и
• за гаргара при възпаления в областта на устата и глътката,
• както и при изгаряне.
Българската народна медицина препоръчва дъбовите кори още при
• малокръвие,
• скрофули,
• кръвохрачене,
• повръщане на кръв,
• силна и продължителна менструация,
• дизентерия,
• глисти,
• албумин,
• малария,
• кашлица,
• бронхит,
• възпаление на пикочния мехур,
• киселини и болки в стомаха и др.
Външно:
• при косопад,
• гнойни рани,
• бяло течение,
• хемороиди,
• възпаление на венците,
• лош дъх в устата.
Внимание! Употребата в големи дози вътрешно предизвиква повръщане.
Да не се дава на деца!
Начин на употреба:
Външно: 250 г смляна кора се вари 30 минути в 2 литра вода. Правят се промивки или се прибавя към водата за баня.
Вътрешно: 1 чаена лъжичка кора кисне 8 часа в 500 мл студена вода. Пие се 2 пъти дневно по 80-100 мл след ядене.
Настоящата информация за Дъб (кора) е предоставена единствено с информативна цел и не може да замести консултацията със специалист.
най-четеното в билки
галерии