Описание:
Дюлята е дърво, високо обичайно 3 до 5 м, но се среща и като храст. Стволът е покрит с тънка, лющеща се на люспи, тъмносива кора.
Листата са последователни, с къси дръжки, широко яйцевидни или широко елипсовидни, целокрайни, в основата закръглени или сърцевидни, отгоре голи, тъмнозелени, отдолу сивовлакнесто наплъстени.
Цветовете са единични, 4-5 см в диаметър, бледорозови. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са многобройни.
Плодът е с крушовидна или ябълковидна форма, 3 до 15 см в диаметър, петгнезден.
Семената са клиновидни или обратно яйцевидни, ръбести, почти тристенни, до 10 мм дълги, червенокафяви, по 4-8 във всяко гнездо. Цъфти през април-май.

Разпространение:
Дюлята расте из дворове и градини в цялата страна, предимно в предпланински и планински райони до 1400 м надморска височина, понякога подивява.

Химичен състав:
В семенната обвивка на дюлята се съдържа около 20% слузно вещество. Семената съдържат цианогенния гликозид амигдалин, малко дъбилни вещества и около 15% тлъсто масло. От семената чрез накисване във вода се получава слузен разтвор. Той се приготвя от цели семена със студена вода, за да се избегне извличането на амигдалина.

Приложение:
• Най-известните древни лекари - Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетитовъзбуждащо средство и при различни стомашни смущения.
• Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебния ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна, а печена се препоръчва като затягащо средство при диарии.
• Слузестият извлек от дюлевите семена действа омекчаващо и противовъзпалително при гастрити, гастроентероколити, при бронхити, трахеити и кашлица.
• Външно същият извлек се прилага за компреси при възпаление на очите, за гаргара при ангина, за намазвания при изгаряния и кожни възпаления.
• Отварата от нарязани плодове има диуретичен ефект при воднянка, препоръчва се и при сърдечни и бъбречни заболявания, при недостиг ха желязо в организма.
• Мъхът на плодовете се прилага от народната медицина като кръвоспиращо средство при порязване.
• Слузното вещество оказва омекчаващо, противовъзпалително и покриващо действие върху възпалените лигавици на дихателните пътища и храносмилателния тракт.
• Семената на дюлята се използуват при остри възпаления на дихателните органи (ларингити, фарингити, трахеобронхити) и на стомашно-чревния канал (гастроентерити и др.). Използува се още при напукана кожа, при изгаряния.
• Семките помагат при кашлица, листата понижават кръвното, а плодовете подмладяват кожата. Дюлята е траен плод, който на хладно място може да се запази през цялата зима. Семките подпомагат отхрачването при бронхити и кашлици, облекчават язвата на стомаха. Използуват се изсушени. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка семки, които се киснат около час в 300 мл вряла вода (действието им се усилва, като се прибавят няколко сухи листа подбел и течността се вари 10 минути).
• За мазане и компреси при възпаление на устните, афти, гингивити и др. инфекции в устата се използува образуваната слуз след накисването на 1 чаена лъжичка семки в 100 мл вода. От нея е добре да се пие по малко преди приемането на силни лекарства, за да се намали дразненето на стомаха.
• Гъста отвара от дюлеви листа или студен спиртен извлек от тях (накиснати в спирт за 8 часа листа) понижават кръвното налягане. От отварата може да се пият до 2 чаени чаши дневно, разделени на 4 приема, а от спиртния извлек - по 20-30 капки във вода 1-2 пъти дневно - в зависимост от показателите на кръвното налягане.
• В народната медицина плодовете се използуват като запичащо средство - пресни или печени, приготвени на компот, желе, нектар.
• Мъхът по плода действа кръвоспиращо. Прави се студена настойка (нарязаните на парчета кори на една средна дюля с мъха по тях се киснат няколко часа в 1 чаена чаша вода и се прецеждат) или запарка (същото количество кори се залива с вряла вода и престоява в нея 1/2 до 1 час). Пият се при храчене на кръв, маточни кървения 3 пъти дневно по 1 чаена чаша.
• Лосион и маска от дюли са чудесни за мазна кожа - като балсам за застаряващото лице. За получаването на лосиона, парчета дюля се заливат със слаб спирт или ракия. След 2 седмици течността се прецежда и се прибавя равно количество розова вода. Кожата на лицето се натрива всеки ден, оставя се да изсъхне и се намазва с подходящ крем. Маската се прави от свежи настъргани дюли, оставя се 15 минути върху лицето и се измива с хладка вода. Полезно е кожата да се масажира леко с резенче плод.

Начини на приготвяне:
Накисват се семена от дюля (1 чаена лъжичка на 100 мл вода) и се оставят да престоят няколко часа, след което се прецеждат. Пие се по 50 мл 3 пъти дневно.
Отвара от плод: Четвърт дюлев плод се нарязва на малки парчета, без да се бели, като се отстранява семенната част. В емайлиран съд плодът се залива с две чаени чаши вряла вода и се оставя да ври 25 мин. Разтворът се прецежда и по желание се подслажда със захар или мед. Пие се по половин чаена чаша три пъти на ден преди хранене.
Слузест извлек: Семената се ползуват цели, в никакъв случай да не се счукват, защото тогава отделят отровен глюкозид. 1 чаена лъжичка дюлеви семена се заливат с 1 чаена чаша хладка вода и се оставят да киснат 4 часа в емайлиран съд. Полученият слузест извлек се прецежда и по желание се подслажда с една чаена лъжичка пчелен мед. Взема се по 1 супена лъжица 4-5 пъти дневно преди хранене.