Други имена: горец, беличе

Описание:
Хмелът е многогодишно, увивно, двудомно растение. Стъблото му е тънко, кухо, грапаво, покрито с къси шипчета. С тях растението се прикрепя към околните дървета и предмети. Листата му са срещуположни, едри, назъбени, с диаметър 5 мм, с 5 тичинки, събрани в метличести съцветия. Женските са събрани в жълтозелени класовидни съцветия, наподобяващи шишарки. По вътрешната повърхност на прицветните люспи се намират дребни етеричномаслени жлези. При узряване шишарката е дълга до 5 см. Плодът е сивкаво яйцевидно орехче. Растението цъфти през май-октомври.

Разпространение:
Хмелът се среща из храсталаците, покрай реките, горите и влажните места из цялата страна. Култивира се широко на много места в Самоков, Ихтиман и Трънско.

Употребяеми части:
Използват се женските съцветия и жлезите.

Действие:
Нервоуспокоително и болкоуспокояващо, противовъзпалително, пикочогонно действие. Нервоуспокоителният ефект се дължи на етеричното масло, хумулона, лупулона, лупарола. Горчивите вещества, съдържащи се в билката имат антибактериално действие. Хмелът има слабително и сънотворно действие, и възбужда апетита.

Приложение:
• при нервна и полова възбуда, спазми в гладкомускулните органи,
• при възпаление на жлъчния мехур.
В българската народна медицина билката се използва при
жълтеница,
камъни в жлъчката,
неволно семетечение,
болезнена менструация,
главоболие,
безсъние,
стомашни болки,
възпаление на простатата и пикочния мехур,
глисти,
камъни в бъбреците и пикочния мехур.

Външно приложение: Под формата на лапи хмелът се прилага при натъртване и радикулит, а в смес със свинска мас (1:10) - при рани, язви и екземи, а дори и при кожен рак.

Начин на употреба:
За вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.
Киснат за 8 дни в червено вино (1:10) хмелът се препоръчва за жълтеница. Пие се по 1 с.л. след всяко ядене.