билки
БГ
LAT
Иглика
Primula officinalis
Други имена: аглика, жълта иглика, игличина
Описание:
Игликата е многогодишно тревисто растение с тъпо, едро назъбени листа с продълговато яйцевидна форма. Коренището е право или извито, сивокафяво, дълго около 10 см и дебело около 5 мм. От всичките му страни излизат многобройни, дълги до 12 см и дебели около 1 мм белезникави коренчета.
Повърхността на листата е набръчкана. Цветоносния стрък е цилиндричен, безлистен, на върха завършва с няколко едри цвята, събрани в съцветие. Цъфти рано през пролетта - от март до юни.
Разпространение:
Игликата расте из храсталаците, горите и ливадите по всички предпланински и планински райони на страната.
Употребяеми части:
Използват се коренището и корените, цветовете и листата. Коренището с корените се събира преди цъфтеж - през април, и след узряване на семената, когато листата са започнали да жълтеят - през юни. Цветовете се събират през март-юни. Листата се събират през март-май, по време на цъфтеж.
Действие:
Корените притежават отхрачващо действие. Имат известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Върху нервната система действат успокоително. Лечебният ефект се дължи на съдържащите се в растението сапонини, етерично масло, гликозиди и етери на салициловата киселина.
Приложение:
• корени: катари на горните дихателни пътища, при всички видове кашлица, бронхити, бронхиална астма, грип, шипове,
• корени: възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра,
• листа: против отпадналост, главоболие, недоимък на витамини А и С,
• цветове: нервна слабост, безсъние, главоболие.
Може да се ползва и при язва на дванадесетопръстника, хронична сърдечна недостатъчност, акне, ревматоиден артрит, остеоартроза, невроза, мигрена, заекване.
Цветът и листата на игликата се използват при задух, виене на свят, главоболие (употребява се цветът), безсъние, трудно уриниране, подагра, епилепсия, нервна слабост, треперене, апоплексия; сварени в мляко се препоръчват при копривна треска и спазмофилия (при малки деца).
Цялата билка се употребява още при сърдечна слабост, шипове, бъбречни възпаления.
Начин на употреба:
1 супена лъжица от корените се вари 10 минути в 500 мл вода. Пие се по 1 кафяна чашка преди ядене, 4 пъти дневно подсладено с мед.
От надземната част 2 супени лъжици се запарват с 500 мл вода. Пие се по същия начин.
Внимание! При работа с игликата могат да се получат алергични реакции. Същото се наблюдава в някои случаи и при отглеждането й като стайно декоративно растение.
Описание:
Игликата е многогодишно тревисто растение с тъпо, едро назъбени листа с продълговато яйцевидна форма. Коренището е право или извито, сивокафяво, дълго около 10 см и дебело около 5 мм. От всичките му страни излизат многобройни, дълги до 12 см и дебели около 1 мм белезникави коренчета.
Повърхността на листата е набръчкана. Цветоносния стрък е цилиндричен, безлистен, на върха завършва с няколко едри цвята, събрани в съцветие. Цъфти рано през пролетта - от март до юни.
Разпространение:
Игликата расте из храсталаците, горите и ливадите по всички предпланински и планински райони на страната.
Употребяеми части:
Използват се коренището и корените, цветовете и листата. Коренището с корените се събира преди цъфтеж - през април, и след узряване на семената, когато листата са започнали да жълтеят - през юни. Цветовете се събират през март-юни. Листата се събират през март-май, по време на цъфтеж.
Действие:
Корените притежават отхрачващо действие. Имат известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Върху нервната система действат успокоително. Лечебният ефект се дължи на съдържащите се в растението сапонини, етерично масло, гликозиди и етери на салициловата киселина.
Приложение:
• корени: катари на горните дихателни пътища, при всички видове кашлица, бронхити, бронхиална астма, грип, шипове,
• корени: възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра,
• листа: против отпадналост, главоболие, недоимък на витамини А и С,
• цветове: нервна слабост, безсъние, главоболие.
Може да се ползва и при язва на дванадесетопръстника, хронична сърдечна недостатъчност, акне, ревматоиден артрит, остеоартроза, невроза, мигрена, заекване.
Цветът и листата на игликата се използват при задух, виене на свят, главоболие (употребява се цветът), безсъние, трудно уриниране, подагра, епилепсия, нервна слабост, треперене, апоплексия; сварени в мляко се препоръчват при копривна треска и спазмофилия (при малки деца).
Цялата билка се употребява още при сърдечна слабост, шипове, бъбречни възпаления.
Начин на употреба:
1 супена лъжица от корените се вари 10 минути в 500 мл вода. Пие се по 1 кафяна чашка преди ядене, 4 пъти дневно подсладено с мед.
От надземната част 2 супени лъжици се запарват с 500 мл вода. Пие се по същия начин.
Внимание! При работа с игликата могат да се получат алергични реакции. Същото се наблюдава в някои случаи и при отглеждането й като стайно декоративно растение.
Настоящата информация за Иглика е предоставена единствено с информативна цел и не може да замести консултацията със специалист.
най-четеното в билки
галерии