Други имена: голо белило

Описание:
Изсипливчето е едно-, две- или многогодишно тревисто растение с полегнало, силно разклонено стъбло, дълго 10-20 см. Листата са срещуположни, приседнали, елипсовидни, целокрайни. Цветовете са дребни, жълтозелени, разположени в групички по 5-12 в пазвите на листата. Цъфти от април до август.

Разпространение:
Расте по сухите, каменисти и тревисти хълмове на цялата страна.

Употребяема част:
Използват се надземните части.

Действие и химичен състав:
Изсипливчето притежава пикочогонно, болкоуспокояващо, противоспазматично действие. Лечебният ефект се дължи на флавоноидите, сапонините и етеричното масло.

Приложение:
Прилага се при:
• възпаление, пясък или камъни в бъбреците и пикочния мехур,
• отоци,
• заболявания на жлъчката и жлъчните пътища.
В българската народна медицина изсипливчето се използва при
• албумин,
• бронхиален катар,
• подагра,
• ревматизъм,
• туберкулоза,
• бронхиален катар,
• за затягане на плоската мускулатура.
• Външно приложение: За налагане на лапи при кожни обриви, рани, лишеи (сварено или счукано прясно растение). Счукано прясно растение се използва за компреси при ухапване от насекоми.
• Вътрешно приложение: настойката от билката се пие по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.

Внимание! Да не се употребява при камъни в жлъчката и остър нефрит! Да не се приема в големи дози!

Начин на употреба:
1 супена лъжица от билката кисне 2 часа в 500 мл вряла вода. Пие се 3 пъти дневно по 120 мл преди ядене.