Други имена: едър звездел, жълто биче, медовен трилистник

Описание:
Има 2 видакомунига: бяла - Melilotus albus L. и жълта - Melilotus officinalis L.
Представлява двугодишно тревисто растение с разклонено стъбло, високо 0,40-1 (рядко до 2) м.
Листата са последователни, триделни с елиптични, назъбени по ръба листчета, с дълги дръжки и целокрайни прилистници в основата.
Цветовете са бели или жълти, събрани в няколко гроздовидни съцветия, които се развиват по върховете на стъблото и неговите странични разклонения.
Плодът е боб с 1-4 зеленожълти семена.

Разпространение:
Комунигата е отлична медоносна и фуражна култура. Тя е изключително непретенциозна към почвите, на които се отглежда. Вирее на запустели, непродуктивни, бедни и осолени почви, по влажните тревисти места, из обработваемите земи, стърнищата, залежите и край пътищата из цялата страна докъм 1000 м надморска височина.

Употребяема част:
Надземната част, брана през време на цъфтежа - юни-август (при брането да не се смесва с бялата кoмунига, чиито цветове са бели, и с дребнолистната комунига, която също е с жълти, но по-дребни цветове и прилистниците на долните листа са неясно назъбени).

Действие:
Билката притежава нервоуспокоително и сънотворно действие. Освен това действа болкоуспокояващо и противоспастично.

Приложение:
Прилага се при
• главоболие,
• неврастения,
• хистерия,
• смущения в климактериума,
• чревни болки,
• циреи и
• възпалителни процеси от различен произход.
В българската народна медицина комунигата се употребява още при
• задух,
• газове в червата,
• за увеличаване на млякото у кърмачките,
• при недостатъчна и болезнена менструация и др.
Външно комунигата се използва за налагане при възпаление на зърната у кърмачките, отоци в следствие на ухапване от насекоми, хемороиди, възпаление на миглите на очите и др.

Начин на употреба:
1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.