билки
БГ
LAT
Конски кестен
Aesculus hippocastanum L.
Други имена: Див кестен, яровка
Описание:
Конският кестен е високо дърво с конусовидна корона. Стъблото е покрито със сивокафява кора. Листата са срещуположни, сложни. Цветовете са събрани в едри, изправени нагоре гроздовидни съцветия. Плодът е сферична, зелена, покрита с бодли кутийка. Цъфти през април-май. Плодовете узряват през септември-октомври.
Разпространение:
У нас се среща рядко, като диворастящ вид основно в Стара планина, на 380-500 м надморска височина. Дървото е защитен растителен вид. Отглежда се и декоративно дърво в паркове и градини.
Употребяема част:
Използват се кората на по-младите стъбла и клони както и семената.
Действие:
Венотонично (антиварикозно), противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци - тромби.
Приложение:
• за лечение на хемороиди, разширени вени, тромбофлебити и др.,
• при смилателни смущения, подагра, ревматизъм, ишиас и др.
• Доказано е, че екстрактът от конски кестен понижава съдържанието на холестерол в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза
В българската народна медицина семената на дивия кестен се използват при
• бронхит,
• кашлица,
• подагра.
Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие.
Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне.
Внимание! В по-големи дози билката е отровна. Да се приема само по лекарско предписание!
Начин на употреба:
1 кафена лъжичка счукани семена се киснат 2 часа в 500 мл гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 мл след ядене.
Външно се прилага като лапи от прясно счукани плодове с добавка на малко вода, за получаване на тестообразна маса, която се налага върху болното място, където престоява няколко часа.
Настойка от ситно нарязани семена, киснати 15 дни в силна ракия (1:10) се прилага за мазане при ревматизъм, флебит, хемороиди. Счукани пресни листа се използват за компреси при разширени вени и язви.
Спуканите и накиснати в ракия плодове (2:10) се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се съобщават за употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан и благоприятният ефект на гъстия екстракт от конски кестен при синуити.
От семената (ситно нарязани) се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка дрога и 300 мл вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
От листата и корите се приготвя отвара — 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин. с 300 г вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Вътрешно приложение: 1 кафена лъжичка ситно нарязани семена се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 2 часа. Пие се по 100 мл 15 мин. преди ядене, 4 пъти дневно. Кората се употребява по същия начин като ври 10 минути.
Описание:
Конският кестен е високо дърво с конусовидна корона. Стъблото е покрито със сивокафява кора. Листата са срещуположни, сложни. Цветовете са събрани в едри, изправени нагоре гроздовидни съцветия. Плодът е сферична, зелена, покрита с бодли кутийка. Цъфти през април-май. Плодовете узряват през септември-октомври.
Разпространение:
У нас се среща рядко, като диворастящ вид основно в Стара планина, на 380-500 м надморска височина. Дървото е защитен растителен вид. Отглежда се и декоративно дърво в паркове и градини.
Употребяема част:
Използват се кората на по-младите стъбла и клони както и семената.
Действие:
Венотонично (антиварикозно), противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци - тромби.
Приложение:
• за лечение на хемороиди, разширени вени, тромбофлебити и др.,
• при смилателни смущения, подагра, ревматизъм, ишиас и др.
• Доказано е, че екстрактът от конски кестен понижава съдържанието на холестерол в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза
В българската народна медицина семената на дивия кестен се използват при
• бронхит,
• кашлица,
• подагра.
Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие.
Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне.
Внимание! В по-големи дози билката е отровна. Да се приема само по лекарско предписание!
Начин на употреба:
1 кафена лъжичка счукани семена се киснат 2 часа в 500 мл гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 мл след ядене.
Външно се прилага като лапи от прясно счукани плодове с добавка на малко вода, за получаване на тестообразна маса, която се налага върху болното място, където престоява няколко часа.
Настойка от ситно нарязани семена, киснати 15 дни в силна ракия (1:10) се прилага за мазане при ревматизъм, флебит, хемороиди. Счукани пресни листа се използват за компреси при разширени вени и язви.
Спуканите и накиснати в ракия плодове (2:10) се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се съобщават за употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан и благоприятният ефект на гъстия екстракт от конски кестен при синуити.
От семената (ситно нарязани) се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка дрога и 300 мл вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
От листата и корите се приготвя отвара — 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин. с 300 г вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Вътрешно приложение: 1 кафена лъжичка ситно нарязани семена се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 2 часа. Пие се по 100 мл 15 мин. преди ядене, 4 пъти дневно. Кората се употребява по същия начин като ври 10 минути.
Настоящата информация за Конски кестен е предоставена единствено с информативна цел и не може да замести консултацията със специалист.
най-четеното в билки
галерии