Други имена: Спреж, кукурек

Описание:
Кукурякът е многогодишно тревисто растение с хоризонтално, пълзящо, разклонено, чернокафяво коренище. Стъблата са изправени, до 40 см високи. Приосновният лист е с дълга дръжка, длановидно нарязан, със 7—16 яйцевидно ланцетни, остро назъбени дяла. Стъбловите листа са по-дребни, приседнали. Цветовете са жълтозелени, 5—7 см в диаметър, увиснали. Околоцветникът е петлистен, нектарниците са 8—12, много по-къси от околоцветните листчета. Тичинките са многобройни. Плодът е сборен, съставен от няколко многосеменни мехунки. Цъфти рано през пролетта от февруари до май.

Разпространение:
Кукурякът расте в гори, из храсталаци и по поляни в предпланините и планините до 1500 м надморска височина в много райони на страната.

Химичен състав:
Съдържа буфадиенолидови гликозиди с кардиотонично действие, производни на агликона хелебригенин. Освен това в дрогата се съдържат стероидни сапонини, тлъсто масло със слабително действие и др.

Употребяема част:
Използва се коренището с корените (Rhizoma et Radix Hellebori).

Приложение:
• Кукурякът притежава сърдечно засилващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сърдечно активни гликозиди.
• Освен това той има диуретично действие, успокоява нервната система, стимулира перисталтиката на червата и има очистително действие.
• В българската народна медицина е известна употребата на кукуряка още при плеврит, хемороиди, кашлица, нервни заболявания.
• Външно се прилага при косопад, против пърхут, за стимулиране растежа на косата, за укрепване на косъма и при косопад, за промивки на гнойни рани и при възпаление на сливиците.

Начин на употреба:
Прави се запарка от 1/2 чаена лъжичка ситно счукана билка и 300 мл вряща вода. Пие се по 1 ракиена чашка 3 пъти дневно.
За пърхот и косопад, извлекът се прави в оцет и с получената течност се правят фрикции или се втрива чрез памучен тампон в корените на косата.

Внимание! Кукурякът е отровен и употребата му трябва да става под лекарски контрол!