Други имена: залистниче, коминче, рибена уста, диви зайченца

Описание:
Луличката е многогодишно тревисто растение с право, гъсто облистено стъбло, високо 30–100 см.
Листата са последователни, приседнали, ланцетно линейни, заострени, 2–6 см дълги и 2–10 мм широки.
Цветовете са събрани във връхни дълги гроздовидни съцветия. Венчето е жълто, двуустно, с оранжево петно на изпъкналата част на долната устна и с дълга заострена шпора. Тичинките са 4, от които две са по-дълги.
Плодът е яйцевидна до продълговата кутийка. Семената са дисковидни с широко ципесто крило.
Цъфти от юни до септември.

Разпространение:
Луличката се среща най-вече по тревисти места, край пътищата и като плевел в орниците из цялата страна.

Употребяема част:
Използуват се цъфтящите облистени надземни части (Herba Linariae), отрязани на около 30 см от върха.

Химичен състав:
Съдържа алкалоида пеганин, който е с жлъчегонно и възбуждащо действие (върху гладката мускулатура). Изолирани са и флавоновите гликозиди линарин (гликозид на акацетина), неолинарин и пектолинарин.
Установени са още фитостероли, витамин С и други органични киселини.

Действие:
Луличката има очистително, диуретично, жлъчегонно и болкоуспокояващо действие.

Приложение:
Билката се прилага
• при лениви черва като очистително,
• при нощно напикаване у децата,
• болезнено уриниране,
• възпаление на простатата жлеза,
• главоболие,
• жълтеница и др.
• Външно се използува при циреи, хемороиди, възпаление на конюнктивите, ухапване от насекоми и др.

Внимание! Билката е отровна - дразни стомаха, предизвиква диария, затруднява дишането, отслабва сърдечната дейност и др. Трябва да се прилага внимателно под лекарски контрол!

Начин на употреба:
Използува се запарка. Дневната доза се получава, като се залее 1 чаена лъжичка от оситнената билка с 250 мл вряща вода. След изстиване се прецежда и се изпива на 2–3 пъти.