Описание:
Люлякът е декоративен листопаден храст от семейство Oleaceae. Цъфти от началото на май като отделни сортове цъфтят чак до края на юли с ароматни, подобни на гроздове цветове, най-често в различни оттенъци на виолетовото, но също в бяло или в розово.
Растението произхожда от Персия, но е широко разпространено из цяла Европа и Азия. Доста е издръжливо на студове, суша и болести, но все пак се развива най-добре на добре осветени терени с леки, дренирани почви. Важно правило за добър цъфтеж, е прецъфтелите клонки да се отстраняват веднага, за да не възпрепятстват цъфтежа на новите.
Съществуват около 30 различни вида люляк като в България се отглежда най-често вида Syringa vulgaris (обикновен люляк).

Люлякът представлява храст, на височина достига до 5 м, със срещуположни, целокрайни, яйцевидни, заострени листа с дръжки, дълги до 4 см.
Цветовете са многобройни, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е четиризъбестта. Венчето е тръбица с четириделна разперена коронка, виолетово, бяло или розово оцветено. Тичинките са две.
Плодът е двугнездна кутийка. Цъфти април-юни.
Цветовете се берат по време на цъфтежа - април-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушените цветове са бели, розови или виолетови, с приятен мирис и нагарчащ вкус.

Разпространение:
Люлякът се среща из сухите варовити и скални места до 600 м надморска височина в цяла България.

Употребяеми части:
За медицински цели се събират листата (дрога Folia Syringae) и цветовете (Flores Syringae).

Химичен състав:
Цветовете на люляка съдържат етерично масло, гликозиди, фарнезол (даващ миризмата на цвета), багрила, органични киселини, соли, витамин С и др. Листата - витамин С, синигрин (гликозид) и други неизучени вещества.
Люлякът като билка има запичащо, потогонно и температуропонижаващо действие.

Приложение:
Употребява се при
• задух,
• липса на апетит,
• диария.
• В народната медицина цветовете се употребяват при епилепсия,
• а листата - при малария.
• Изсушените цветове на люляка се използват за чай, за ставни заболявания.