Описание:
Мелията е бързорастящо дърво, което може да достигне височина от 15-20 м. По начало дървото е вечнозелено, но при тежко засушаване може да окапят повечето или почти всички от неговите листа.
Клоните са широко разпрострени. Образува доста гъста закръглена или овална корона, която може да достигне в диаметър 15-20 м.
Цветовете му са бели и ароматни с нотки на люляк.
Плодовете са маслиноподобни на външен вид, с гладка повърхност и костилка.
В Източна Африка мелия е известна още като Muarubaini (на езика суахили), което означава "дървото на 40-те" - защото се смята, че лекува 40 различни заболявания.

Разпространение:
Мелията, позната у нас още като нийм (neem) произхожда от Индия, Мианмар, Бангладеш, Шри Ланка, Малайзия и Пакистан. Вирее и в тропически, и полутропически региони.

Използваеми части:
листа, семена, ядки

Химически състав:
От ядките на мелията се добива масло, от което са изолирани нимбин, нимбинин и нимбидин, а от семената - азадирахтин, саланин, мелиантриол

Действие:
Мелията има антивирусни, противогъбични и антибактериални свойства. Притежава способността да унищожава патогенните бактерии и паразити в червата.

Приложение:
Маслото от мелията, благодарение на азадирахтина и други биологичноактивни вещества, има инсектицидно и антимикотично действие. Азадирахтинът действа като репелент - отблъсква насекомите.
Употребява се най-много в аюрведа.