Други имена: бутурак, планински очиболец, гъши очиболец, пачи очиболец

Описание:
Очиболецът е многогодишно тревисто растение с прави или в основата полегнали, разклонени и окосмени стъбла, високи 15-¬30 см.
Коренището е обикновено късо и дебело, тъмнокафяво отвън и червено отвътре, като при разрез се вижда характерно тъмнолъчисто образувание.
Листата са приседнали (стъбловите) или с къси дръжки (при основните), триделни и едро назъбени, с големи прилистници. Цветовете са разположени по единично в пазвите на листaтa, с дълги дръжки. Те са жълто обагрени, с двойна 4-листна чашка, 4-листно венче и многобройни тичинки.
Плодът е набръчкано сухо орехче с многобройни семена.

Разпространение:
Очиболецът се среща най-вече из влажните ливади, замочурените места и торфищата, но го има и по каменисти места в предпланинския и планинския пояс на всички наши планини.

Употребяема част:
Ползват се коренищата, извадени рано на пролет (март) или през есента (октомври) от 2-З-годишни растения. След изваждане коренищата се измиват и се сушат на сянка. При сушенето коренищата да не се допират до железни предмети, защото потъмняват. Изсушената билка е тъмнокафява или червенокафява отвън и червена отвътре, без
миризма и с горчиво стипчив вкус. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:
Очиболецът съдържа гликозидите торментилин и торментол, хининова и елагова киселина, до 35% танини (главно катехини и катехинови флобафени), смолисто вещество, етерично масло, восък, скорбяла и др.

Лечебно действие и приложение:
Билката действува кръвоспиращо и запичащо. Прилага се при различни кръвоизливи (от стомашни язви, туберкулозно кръвохрачене, силна менструация и др.), диария, бяло течение, захарна болест и др.
В българската народна медицина очиболецът се употребява още при дизентерия, малария (в смес със синя тинтява), главоболие, гръдна жаба, кръв в урината и др.
Външно отварата се препоръчва за бани при изпаднало задно черво, за жабурене при възпаление на устната кухина и за заякване на венците. Настойка от цялата билка в зехтин (1:10, отлежава 20 дни) се препоръчва за мазане при напукана кожа на ръцете, краката или устните.
Настойка от цялата билка (прясна) в бяло вино се дава за подсилване и апетит.
В нашата народна медицина се препоръчват няколко билки от рода очиболец:
• бял очиболец (Potentilla аlbа L.) - при болести на сърцето и за регулиране на недостатъчна менструация;
• гъши или пачи очиболец (Potentilla anserina L.) - против болки в стомаха и червата,
• сребролистен очиболец (Р. argentea L.) - против диария, дизентерия, стомашни и чревни болки, хемороиди, ухапано от отровни змии, за компреси при възпаление на очите и др.;
• усойна трева (Р. cinerea Chaix) и почудиче (Р. recta L.) - против ухапване от отровни змии;
• гърличева трева (Р. reptans L.)- против болестта гърлица у свинете, откъдето носи името си, също против малария, диария, дизентерия, хемороиди, за жабурене за заздравяване на венците;
• загърличе (Р. rupestris L.) - против заушка при децата, като се пие и се налага болното място.

Начин на употреба:
1 супена лъжица нарязани коренища се варят10 минути в 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.