Пъпешът е от семейството на кратуните (към което се отнасят и тиквите). Този сладък и ароматен плод е познат и използван от хората вече над 6000 години. Днес съществува голямо разнообразие от сортове с различна форма, аромат и цвят на плодовото месо.

Химически състав и действие:
Пъпешът е отличен източник на витамин С, оранжевите сортове – и на витамин А. Зелените или бели сортове са с високо съдържание на калий.
Съдържа средно от 4,6 до 15% захари, до 4,5 % пектинови вещества, витамини от групите В и Е и др. В 100 г плод има 54 калории.
По своето съдържание пъпешът прилича много на динята – вода, захари (захароза, фруктоза и глюкоза), разнообразие от витамини и минерали. Плодовото месо има високи диетични качества, като дори се препоръчва консумиране на празен стомах.
Подобрява апетита и улеснява храносмилането поради съдържание на ензими.
Богатството на фолиева киселина и желязо го препоръчва като полезна храна при анемии, а високото му съдържание на каротин го прави подходящ и при болести на черния дроб.
Пъпешът има диуретично и слабително действие.

Приложение:
Народната медицина го предписва при
• запек,
• хемороиди,
• подагра,
• при пясък и камъни в бъбреците (особено добър ефект има запарката от пъпешови семки).
Особено подходящ е като храна-лекарство за сърдечно болни и за хора, застрашени от ракови заболявания.
Пъпешът намира приложение и в козметиката, като кашица от плода се използва в състава на различни маски, които действат освежаващо на кожата.

Внимание! Пъпешът е противопоказан при хронични заболявания на червата, както и при болни с диспепсия. За разлика от динята, той е богат на захароза и не е подходящ за болни от захарен диабет.

Начин на употреба:
2 супени лъжици счукани семена се варят 10 мин. в 500 мл вода. Прецежда се и се пие 3-4 пъти дневно преди ядене.