Други имена: пълзящ пирей, пир, троскот, житняк

Описание:
Пиреят преставлява многогодишно тревисто, растение с цилиндрично, кухо, гладко и членесто стъбло, високо до 1,5 м и силноразвито шнуровидно, пълзящо коренище.
Листата са линейни и плоски, зелени или сивозелени.
Цветовете са събрани по 4-9 в широколанцетни, зелени, сивозелени или слабо виолетови класчета, които образуват сложен, двуреден, линеен клас.
Цъфти през юни-юли.

Разпространение:
Пиреят се среща по тревистите песъчливи места, ливадите и пасищата, край оградите и пътищата, из нивите, до 1500 м надморска височина, в цяла България.

Употребяема част:
Коренищата, които се вадят рано напролет, в началото на развитието на растението - април или наeceн, след узряването на семената - август-септември. Изкопаваните коренища след измиване и нарязване, с дължина до 20 см се сушат на сянка.
Изсушената билка е с жълтеникав цвят, характерна миризма и сладникав вкус. Запазва се дълго в сенчесто, сухо и проветриво помещение.

Химичен състав:
Пиреят съдържа тритицин, манит, агропирен, гликованилин, белтъчни вещества, мазнини, етерично масло, витамин С, провитамин А, инозит, инулин, левулоза, горчиви вещества и др.

Приложение:
• Действува пикочогонно и леко слабително.
• Употребява се при пясък в бъбреците и пикочния мехур,
• възпаление на простатата, стомаха и червата.
В българската народна медицина пирей се употребява още при
• подагра,
• безплодие,
• чернодробни страдания,
• кашлица,
• ревматизъм др.
• Външно се прилага за лапи - при кожни обриви и отоци.

Начин на употреба:
2 супени лъжици от билката се варят10 мин. в 500 мл вода. Пие се по 1 винена чаша (120 мл) 4 пъти дневно преди ядене.