Други имена: хайдушка билка, лечебен ранилист, рошовина, червен вятър

Описание:
Ранилистът е многогодишно тревисто растение с почти хоризонтално коренище. Стъблото е право, четириръбесто. Листата са продълговати. Цветовете са розовочервени, събрани в гъсти класовидни съцветия. Чашката е петделна. Цъфти през юни-август.

Разпространение:
Расте по тревисти места и из храсталаците в цялата страна.

Употребяема част:
Използват се стръковете и коренището.

Действие:
Ранилистът има отхрачващо, противоспазматично, възбуждащо апетита действие, подобрява храносмилането.
Настойката се препоръчва при нервно изтощение, главоболие, подагра.

Приложение:
• при колики на стомашно-чревния канал, диарии, главоболие, виене на свят,
• при възпаление на бъбреците, като общоукрепващо средство при нервно изтощение,
• при ревматични заболявания, подагра, заболявания на жлъчните пътища.
В българската народна медицина ранилистът се употребява при
• задух,
• бронхит,
• атеросклероза,
• виене на свят,
• епилепсия,
• жълтеница,
• възпаление на бъбреците, матката и пикочния мехур,
• задух,
• радикулит,
• при рак (цялото растение).
Усилва обмяната на веществата.

Външно приложение: във вид на лапи при рани, ревматизъм, ужилване и ухапване от насекоми, радикулит.

Начин на употреба:
За Вътрешно приложение: 2 с.л. от стръковете (1 с.л. от корените) се слагат в 500 мл вряла вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.