Други имена: бутрак, кущрява, лепка, лопуш

Описание:
Репейът е двегодишно тревисто растение с вретеновиден месест корен, сивокафяв отвън и бял и сочен отвътре. Стъблото е високо до 1,5 м, силно разклонено. Цветовете са двуполови с тръбесто венче. Плодовете са леко сплеснати. Цъфти през лятото.

Разпространение:
Расте по влажни, необработени и буренливи места, из гори и храсталаци в цялата страна.

Употребяема част:
За лечебна цел се използва коренът.

Действие:
Репейът има стимулиращо действие върху обмяната на веществата, усилва клетъчния растеж. Действа диуретично, потогонно и дезинфекционно. Младите листа имат антибактериално действие. Смята се, че задържа развитието на туморите.

Приложение:
• при бъбречни камъни, подагра, ревматизъм, гастрит, язва на стомаха,
• външно: за заздравяване на рани, язви, изгаряния, хемороиди,
• отвара: като средство за укрепване на косата (при косопад),
• при захарен диабет.
В българската народна медицина корените на репея се препоръчват при
• малария,
• язва на стомаха,
• гастрит,
• газове,
• бронхит,
• хемороиди.
Отвара от семената се използва при виене на свят.

Външно приложение: За налагане при ревматизъм, натъртване, подагра. Коренът, сварен във винен оцет (2:10) се прилага против пърхот и за заздравяване на косата. Настойка от корените в терпентин (1:10) се използва за мазане при ревматизъм и шипове. Сварените листа се препоръчват за налагане на лапи при ревматизъм, подути лимфни възли, рани от изгаряния, хемороиди.

Начин на употреба:
За вътрешно приложение: 1 кафена лъжичка смлени корени се вари 10 минути в 500 мл вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене, 4 пъти дневно.
Семената може да се употребяват и по следния начин: 1 кафена лъжичка, леко счукани, се заливат вечер с 400 мл студена вода. На сутринта се прецежда и се изпива на 3 пъти през деня преди ядене по една винена чашка.