Описание:
Казанлъшката роза е храст, висок 1,5-2 м. Стъблата са разклонени, старите са сивокафяви, а младите жълтеникавозелени или червеникави, гъсто покрити с многобройни прави или слабо извити червеникави шипове.
Листата са последователни, нечифтоперести, с 5—7 елиптично яйцевидни напилени листчета с къси дръжчици; листната ос е с червеникави власинки и шипчета.
Цветовете са с размери до 6 см в диаметър, с жлезисто четинести, дълги до 5 см цветни дръжки, събрани на групи по върховете на клонките. Чашелистчетата на върха са с перести придатъци, след прецъфтяване обърнати назад. Венчелистчетата най-често са 25—30, но достигат и до 95, бледорозови до розови.
Цъфти през май-юни.

Употребяема част:
Използват се венечните листчета на цветовете.

Действие:
Розовото масло има подчертано разхлабващо действие върху гладката мускулатура, противомикробно действие, както и известен успокояващ и противоалергичен ефект и се използва в терапията на възпаленията и дискинезиите на жлъчните пътища, на бронхиалната астма и на други заболявания.

Приложение:
• Като билка казанлъшката роза се използва като леко слабително средство (розово сладко).
• Прилага се и срещу глисти (острици, акари).
• Външно приложение: при бавно заздравяващи рани, при стомашно-чревни разстройства, при възпаление на венците и пародонтоза, при ангина.

Начин на употреба:
2 супени лъжици от билката се киснат 30 минути в 300 мл гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 мл преди ядене.