Други имена: див трендафил, див гюл, кучешка шипка

Описание:
Шипката е храст с прави или извити стъбла, стигащи на дължина до 3 м и покрити с твърди бодливи, сърповидно извити шипове. Цветоносните стъбла понякога са без шипове. Цветовете са розови или бели. Плодчетата са едносеменни орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яркочервен, яйцевиден до сферичен плод - шипка. Цъфти през май-юли, а плодовете узряват през есента.

Разпространение:
Расте из храсталаци и редки гори, край реките, по тревисти склонове и синури, в равнините и планините до 2000 м надморска височина.

Употребяема част:
Използват се плодовете.

Действие:
Шипката подобрява окислително-редукционните процеси в клетките, уплътнява капилярите, действа диуретично. Влияе благоприятно на функциите на костния мозък и обмяната на веществата. Лечебният ефект се дължи главно на витамините.

Приложение:
• при авитаминоза - скорбут и хиповитаминоза - пролетна умора,
• при състояния след тежко боледуване – защото засилва имунитета,
• повишава жизнения тонус и работоспособността и активира обмяната на веществата,
• при трескави състояния, кървене на венците, диария, жълтеница,
• при хепатит и други чернодробни заболявания,
• при обилни маточни кръвотечения,
• като диуретично и противовъзпалително средство при бъбречни и сърдечносъдови заболявания,
• при застойни течности в организма, пясък и камъни в отделителната система, кръвоизливи.
В българската народна медицина шипката се използва при
• болести на простатата,
• захарен диабет,
• трудно уриниране,
• албумин,
• лошо храносмилане,
• атеросклероза,
• за ободряване,
• при червен вятър,
• коклюш,
• високо кръвно налягане,
• главоболие,
• безсъние.

• Шипковото брашно (по 1 лъжица след ядене) се приема при изпаднало задно черво.
• Отвара от семената, счукани или смлени, се пие при камъни в жлъчката, бъбреците и пикочния мехур.
• Венечните листа се употребяват при маточни или други кръвоизливи, болки на стомаха и червата, диария, кръвохрачене.
• Корените се приемат при глисти, кръвохрачене, за улеснение на храносмилането.
• Плодът със семето се взема при тении.

Външно приложение: промивки при сълзене на очите, за жабурене при зъбобол и гаргара при гърлобол, при кървене на венците.

Начин на употреба:
За вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се слага в 250 мл вода. Пие се като чай. Приема се 3 пъти дневно преди ядене.