Описание:
Синята хвойна е вечнозелен двудомен храст или малко дърво, високо до 8 м. Листата са 1-1,5 см дълги, шиловидни, бодливи, разперени. Месестите шишарки са кълбовидни, синкавочерни. Цъфти през май-юни, а семената узряват през есента на следващата година.

Разпространение:
Расте по сухи и каменисти склонове главно в планините до 1700 м надморска височина.

Употребяема част:
Използват се шишарките - галбулите.

Действие:
Синята хвойна действа диуретично, противовъзпалително, спазмолитично, нервноуспокояващо.

Приложение:
• пикочогонно при хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур,
• за билкови чаеве с диуретично действие,
• при болки в ставите - хроничен ревматизъм с болки и отоци,
• при някои чернодробни и кожни заболявания, при неврози.
В българската народна медицина галбулите на синята хвойна се използват при
• пясък в бъбреците и пикочния мехур,
• воднянка,
• затруднено уриниране,
• лош дъх в устата,
• оригвания и киселини в стомаха,
• оскъдна менструация,
• подагра,
• кожни обриви,
• ревматизъм.

Външно приложение: За инхалации при задух и бронхит, за бани при ревматизъм, рани, екземи и обриви. Отвара от клонките се приема като слабителни средство. Прилага се и за успокоителни и за здравителни хвойнови вани.

Клонки, оставени в стаята освежават въздуха, като имат и фитонцидни свойства.

Внимание! Да не се употребява при остри бъбречни заболявания и бременност!

Начин на употреба:
За вътрешно приложение: 1 чаена лъжичка се залива с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.
Или се изяждат 3-4 пресни плодчета след ядене.