Описание:
Синята метличина е тревисто едногодишно растение, високо до 1 м, с разклонено стъбло, покрито с власинки, които му придават белезникав цвят, с целокрайни, линейно ланцетни листа.
Цветовете са сини, събрани в единични цветни кошнички, външните са фуниевидни, а вътрешните са тръбести.
Цъфти в началото на лятото.


Разпространение:
Расте като плевел сред посевите и по тревисти места. Среща се из цялата страна.

Употребяема част:
За лечебна цел се използуват само сините цветове (Flores Cyani), без обвивните листчета на кошничката. Сушат се на сянка (или в сушилни), защото цветовете избледняват при сушене на слънце и загубват терапевтичната си стойност.

Химичен състав:
Цветовете съдържат антоцианини (гликозида цианин), кумарини (цихорнин, който е гликозид на ескулетина), флавоноиди, горчивия гликозид центаурин, слузни вещества, микроелементи и др.

Действие: синята метличина действа апетитовъзбуждащо, жлъчегонно и диуретично.

Приложение:
Препоръчва се при
• безапетитие,
• лошо храносмилане,
• магарешка кашлица,
• ангина,
• възпаление на бъбреците,
• чернодробни и жлъчни заболявания,
• възпаление на очите и др.

Начин на употреба:
От цветовете се прави запарка, като 1 чаена лъжичка от тях се заливат с 250 мл вряща вода. След като изстине и се прецеди, запарката се изпива на 3 пъти преди ядене. Могат да се приготвят и течни екстракти с 40° алкохол.
Синята метличина се прилага и външно - при заболявания на кожата и за промивка при възпаление на очите.