Описание:
Синята тинтява е многогодишно тревисто растение, високо около 60 см. Листата са срещуположни, елипсовидни, с успоредна нерватура.
Цветовете са ситни, тръбести, с петлистна сраснала чашка, 4-листно сраснало венче, 5 тичинки.
Коренът е сравнително добре развит, вретеновиден, с множество коренчета.

Разпространение:
Синята тинтява се среща по тревистите места, край храсталаците и в горите на всички наши планини.

Употребяеми части:
Използват се стръковете и корените на синята тинтява.

Действие:
Притежава противоспазматично, противоглистно действие; усилва секрециите на стомашните жлези и жлъчката; засилва апетита. Билката усилва съкращенията на сърдечния мускул и увеличава белите и червените кръвни клетки.

Приложение:
• при отслабена стомашна дейност, при стомашни и чревни колики, газове в червата, атония на червата,
• при анемия, жълтеница,
• против глисти.
В българската народна медицина билката се използва при
• пясък в бъбреците и пикочния мехур,
• туберкулоза,
• за засилване на сърдечната дейност,
• при виене на свят,
• кръвохрачене,
• отпадналост,
• оскъдна и болезнена менструация,
• хемороиди,
• подагра,
• против рак.

Външно приложение: Настойка от билката в силна ракия (1:10) се прилага за мазане при натъртване и гнойни рани; под формата на лапи - против циреи, рани, изгаряния; като запарка за жабурене за укрепване на венците и за гаргара при гърлобол.

Начин на употреба:
За вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се слага в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.