Други имена: сладък корен, гол сладник

Описание:
Сладникът е многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище и силно разклонена коренова система, с дълги до няколко метра корени.
Стъблата са до 1 м високи, изправени. Листата са с къси дръжки, последователни 5-20 см дълги, елипсовидни до яйцевидни.
Цветовете са бледовиолетови, събрани в редки гроздовидни съцветия. Тичинките са 10. Плодът е 2-3 см дълъг, линейно продълговат, сплескан боб.
Цъфти през юни и юли.

Разпространение:
Расте по сухи тревисти места най-много в северна България.

Употребяема част:
Използват се корените, обелени от външната кафява кора.

Действие:
Сладникът има омекчаващо, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично, капиляроукрепващо и противоязвено действие.

Приложение:
• при възпаление на дихателните пътища,
• кашлица,
• възпаление, пясък и камъни в бъбреците,
• пресипнал и дрезгав глас,
• гастрит,
• бронхит,
• хроничен запек,
• ревматизъм,
• язвена болест.

Начин на употреба:
Вътрешно приложение: Билката се използва като отвара. Една супена лъжица ситно нарязани корени се заливат с 500 г кипяща вода, варят се 5-10 минути и се оставят да киснат в продължение на 30 мин. От прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-160 г преди хранене.

Да не се прилага дълго без лекарско наблюдение! Да се следи да не се задържат течности.