Други имена: безсмъртниче, каменно цвете, сухо цвете, неувяхка

Описание:
Жълтият смил е многогодишно сивозелено до сребристосиво, влакнесто тревисто растение. Стъблата са прави или възходящи, високи до 30 см, разклонени само в зоната на съцветията. Листата са последователни, приседнали, линейно ланцетни, 2—6 см дълги, целокрайни, заострени.
Цветните кошнички са кълбовидни, 5—6 мм в диаметър, с лимоненожълта до зластистожълта обвивка от сухи, лъскави, керемидообразно наредени листчета. Всички цветове са тръбести, оранжеви.
Цъфти юни— септември.

Химичен състав:
Съдържа флавоноиди от различен тип — флавоноли, флавони, флаванони и халкони. С най-голямо значение за лечебното действие са халконът изосалипурпозид; гликозидът на флаванона нарингенин, гликозидите на апигенина и кемпферола. С биологична активност са и установените в дрогата фталиди, кумарини, стероли, етерично масло, инозитол, каротеноиди и др.

Употребяема част:
Използват се цветните кошнички (Inflorescentia Helichrysi arenarii, Flores Helichrysi arenarii, Flores Stoechados citrini).

Приложение:
Жълтият смил действа лъчегонно, апетитовъзбуждащо, пикочогонно.
Цветовете му намират приложение при заболявания на черния дроб, жлъчните пътища и отделителната система.
Предписват се предимно при
• възпаление на жлъчните пътища с жълтеница,
• камъни и пясък в жлъчния мехур,
• възпаление на бъбреците и пикочния мехур,
• смущения в уринирането,
• отоци,
• ревматизъм,
• невралгия,
• импотентност,
• ишиас,
• ниско кръвно налягане,
• някои кожни болести и др.

Доказана е способността на извлеците от цветовете на жълт смил да стимулират секрецията на жлъчка, стомашен и панкреатичен сок, да засилват тонуса на жлъчния мехур и да увеличават отделянето на урината. Едновременно с това, при болните от жълтеница се наблюдава спиране на повръщането и гаденето, облекчаване на болките, изхвърляне на задържаните газове, намаляване на жълтото оцветяване на кожата и лигавиците.

Начин на употреба:
Използват се чайове, отвари и запарки от цветовете на жълтия смил. Често се предписва например запарка, приготвена от 1 супена лъжица билка, накисната за 1 час в 1/2 л вряща вода. Пие се по 1 кафяна чашка преди ядене.
В някои държави се ползват готови препарати, приготвени от действуващите вещества на билката. Те са слабо токсични, но при продължителна употреба могат да предизвикат жлъчен застой в черния дроб и да смутят храносмилането, като предизвикат запек.