Други имена: горчивка, сечено биле, горчив корен, жълта линцура

Описание:
Жълтата тинтява е многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище. Корените достигат на дължина до 1 м, отвън са кафяви, а вътре жълтеникави. Цялото растение е голо (без власинки), синкавозелено. Листата са срещуположни, елипсовидни, целокрайни, надлъжно надиплени с дъговидно жилкуване. Приосновните листа са до 30 см дълги и 15 см широки, с дръжки. Цветовете са златистожълти, събрани в многоцветни прешлени. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна продълговата кутийка. Цъфти през юли-август.

Разпространение:
Жълтата тинтява расте по влажни каменливи склонове и скални полянки, най-често между 1600-2200 м надморска височина. У нас се среща в Централна Стара планина, Средните Родопи, Рила и Пирин.

Употребяема част:
Използва се коренът, който се изважда през есента и веднага се изсушава, за да не ферментира, защото съдържа около 20% захари.

Действие:
Билката е най-горчивото растение от употребяваните в медицината апетитовъзбуждащи билки. Тя тонизира цялата храносмилателна система - засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Има слабо глистогонно действие. Експериментално е установено, че активизира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.

Приложение:
Жълтата тинтява се препоръчва от народната медицина при
• лошо храносмилане,
• безапетитие,
• колики,
• запек,
• анемия,
• жълтеница,
• пясък в бъбреците,
• глистни заболявания,
• ревматизъм,
• подагра,
• малария.

Начин на употреба:
Прилага се под формата на прецедена отвара, приготвена от 1/2-1 чаена лъжичка ситно нарязани корени в 1/2 л вода. Приема се по 1 кафена чашка преди ядене. Използуват се и настойки във вино или ракия.