Страхът от животни е често срещан сред децата и обикновено се проявява към тригодишна възраст. Причината може да е конкретен инцидент или биологичен инстинкт. Психолозите са открили, че децата се страхуват от кучета най-много в сравнение с другите животни. Това е хем разбираемо, хем по-проблематично.

Но стъпките, които се използват, за да помогнем на децата да преодолеят този страх, могат да се използват и за всяко друго животно освен кучето. Процесът изисква време, затова е добре да подходим с търпение и да знаем, че детето няма да се пребори със страха си за ден, седмица или дори месец.

• Да поговорим с детето си за неговия страх. Тук е моментът да го накараме да ни посочи колко е силен страхът по скалата от 1 до 10, за да определим подхода и темпото, с което ще работим. Трябва да го попитаме и дали определено събитие – като например непознато куче, тичащо срещу него – е първият път, когато е изпитало страх.

• Да гледаме филми или да четем книги, в които животните са представени в позитивна светлина. Историите, в които кучето е герой или мишката е дружелюбен герой, показват на детето, че животните са по природа добри.

• Да научим детето на повече неща за животното, от което се страхува. Можем да му разкажем къде и как живеят мишките или как кучетата комуникират с лай и езика на тялото. Колкото повече информация има детето, толкова по-малко вероятно е да гледа на животното като на страшно непознато същество.

• Да разиграем ситуации с плюшени животни. Нека накараме детето да играе ролята на кучето и да кара плюшеното животно да се държи по страшен начин. Нашите реакции в тази ситуация могат да покажат какво е подходящото поведение в такава ситуация.

• Да наблюдаваме животните в естествената им среда. Можем да заведем детето в парка, където разхождат кучетата, и да застанем на достатъчно отдалечено разстояние, че детето да се чувства сигурно, но и достатъчно близо, за да вижда как кучетата си общуват помежду си и с хората. След това трябва да обсъдим действията на кучето и да обясним защо се е държало по този определен начин.

• Да посетим приятел или роднина със спокоен мил домашен любимец. Не бива да насилваме детето да гали животното или да си общува с него, докато само не прецени, че е готово. На кучето трябва позволим да се държи естествено, но да го държим далеч от детето, докато не се успокои. Ако кучето изпълнява команди, можем да насърчим детето да го накара да седне или легне. Това ще му даде известно чувство за контрол над ситуацията. Ако детето се чувства по-малко застрашено, можем да започнем да правим и по-чести посещения.

• Да заведем детето в приют за бездомни животни и да го насърчим да прекара известно време с някое дружелюбно куче. Това дава на детето позитивен опит с „непознато” животно. Добре е да вземем кучешки лакомства със себе си и да предложим на детето да ги подхвърля на животното или дори да се приближи, когато се почувства по-спокойно, и да даде на кучето нещо за ядене директно от ръката си.

Важно е да нагласим поведението си така, че да не засили страха. Добре е да избягваме да правим пренебрежителни или презрителни коментари за животните и да контролираме собствения си дискомфорт около тях, ако има такъв. Когато детето има някакъв позитивен прогрес към животните, независимо колко малък, трябва да го поощрим. Когато доближим животно, трябва да осигурим на детето безопасна атмосфера – ако избягваме кучето на улицата, това само ще подхрани страха.

Другият...