Институцията на брака често не успява да изпълни обещанията, дадени на сватбения ден. Бракът е – поне в т.нар. модерно общество – структура, съчетаваща сигурността и любовните чувства с цел да подобри живота на двама души. От практическа гледна точка е и желана основа за създаването на семейство и за облекчаване и ускоряване на опита ни в живота.

Със сигурност всички ще се съгласим с това, че целта на брака е да подобри живота на двойката. И все пак тази хипотеза се сблъсква със забележителното ниво на разочарованията от брака, да не споменаваме и случаите на пълен провал. Иронично бракът понякога се превръща в оправдание за нещастието на хората.

Фактът, че повече от 50% от браковете свършват с развод е по-малкият проблем. По-голямата трудност е свързана с факта, че повечето от запазените бракове са нещастни. И много хора с прискърбие живеят по този начин.

Разводът, макар и буйно и потенциално плашещо преживяване, поне осигурява възможността да подобрим живота си. Оставането в апатията на един нещастен брак, замъглен от липсата на по-обещаващо бъдеще, може да е много депресиращо. И все пак много хора се обричат на такъв живот.

Много двойки с подобни взаимоотношения просто се отказват и не се опитват да подобрят брака си. И все пак страхът от развода ги държи заедно.

Факторът Страх

Страхът е най-голямата бариера пред израстването в живота ни. Много често хората буквално се страхуват да споделят истинските си чувства с партньора. Този страх има различни диапазони – от страха от развода и свързаните с него тревоги до избягването на разговора между съпрузите по отношение на брака, в който липсват интимност, страст или уважение.

Друг мъчителен страх е просто опасението да не останем сами. Когато запазваме брака си само от страх, емоционалната парализа, отравя връзката между партньорите. Хората, които не обмислят възможността за развод, дори когато са нещастни, и все пак са убедени, че бракът им няма да се подобри, спират да работят върху взаимоотношенията си. Това е най-лошият възможен сценарий.

Ако се окажем в тази позиция, е важно
• да се изправим пред страховете си.
Страхът от развод парадоксално елиминира шансовете ни да подобрим брака си. В следствие на това ставаме инертни и последващият застой и фрустрацията влошават още повече връзката ни с партньора.

Ако можем да преодолеем страховете, свързани с раздялата, тогава избираме да останем в брака, но не от страх, а по собствен избор. Това започва да облекчава хроничното състояние на неудовлетвореност и можем да започнем брачна терапия. С други думи, да преодолеем страха от развод не значи непременно да пристъпим към раздяла, а просто да бъдем наясно със себе си. Дали не се опитваме да запазим брака си поради грешните причини?

Страхът замъглява преценката ни и често участва в конструирането на образа на реалността. Начинът, по който гледаме на партньора, е оправдан от емоциите ни, в частност от гнева. Този гняв може да се е породил от части защото се чувстваме затънали в безнадежден брак.

Освобождаването от страха ни позволява или да създадем по-здрава връзка, или да продължим напред. И двата варианта са за предпочитане пред това да останем нещастни без да виждаме разрешение на проблемите в брака си. Страхът не трябва да бъде фактор при правенето на избора. В крайна сметка въпросът е колко щастливи заслужаваме да бъдем в живота си. Не е егоистично да смятаме, че заслужаваме да сме щастливи. Всъщност пренебрегването на личното ни щастие е лош модел за подражание и за децата ни, които вероятно на свой ред ще страдат от лоша самооценка, ако...