... имат родители, които предават себе си.

Факторът Деца

Друга водеща мисъл, свързана със страха от развода, е как ще повлияе той на децата. Със сигурност подобна голяма промяна в живота им няма да се приеме лесно. Разводът трябва да е добре обмислен и въвеждането на децата в новата ситуация трябва да се случва с емпатия, проницателност и обсъждане.

И все пак не много хора обмислят последствията от това децата им да израснат в дом с двама родители, но и да стават свидетели на конфликтните, нелюбящи и неотзивчиви взаимоотношения между родителите. Децата приемат като модел за подражание това, което виждат в поведението на родителите си.

Със сигурност всеки от нас иска най-доброто за децата си. И все пак е по-вероятно децата, израснали в такова семейство, да създадат на свой ред брак като този на родителите си. Още по-лошо – много родители си мислят, че децата им не забелязват, че има нещо грешно във взаимоотношенията на майката и бащата.

Иронията е в това, че в крайна сметка те ще приемат това като нещо нормално и ще гледат на брака като на разочароващо или конфликтно явление. Най-малкото сме длъжни да научим децата си, че някои бракове не могат да просъществуват и така да им дадем шанс да се учат от собствените ни грешки и да постигнат нещо по-добро в своя живот, когато стане време да се женят.

• За да бъдем възможно най-добри родители,
трябва да можем да служим за пример на децата си. Да живеем живота си, изправяйки се срещу проблемите и предизвикателствата и без страх. Не е ли това, което искаме и за тях? Ако изберем да запазим брака си, трябва да се посветим на процеса по подобряването му и да изградим работещ модел, който децата ни да усвоят.

Ако в брака ни вече няма вариант за щастлива развръзка, трябва да имаме смелостта да се изправим пред страховете си. Нека не твърдим, че предпазваме децата си като ги излагаме на влиянието на една нездрава връзка. Трябва да се изправим пред страховете си, да ги приемем и да изберем да запазим брака си единствено ако сме изпълнени с надежда и желание за развитие, а не, защото сме се предали пред идеята за нещастен живот.