любов и брак
Грешните причини да запазим брака си

Ако избягваме развода, за да не останем сами или да не навредим на децата, правим лоша услуга на всички
свързани теми
Със сигурност всички ще се съгласим с това, че целта на брака е да подобри живота на двойката. И все пак тази хипотеза се сблъсква със забележителното ниво на разочарованията от брака, да не споменаваме и случаите на пълен провал. Иронично бракът понякога се превръща в оправдание за нещастието на хората.
Фактът, че повече от 50% от браковете свършват с развод е по-малкият проблем. По-голямата трудност е свързана с факта, че повечето от запазените бракове са нещастни. И много хора с прискърбие живеят по този начин.
Разводът, макар и буйно и потенциално плашещо преживяване, поне осигурява възможността да подобрим живота си. Оставането в апатията на един нещастен брак, замъглен от липсата на по-обещаващо бъдеще, може да е много депресиращо. И все пак много хора се обричат на такъв живот.
Много двойки с подобни взаимоотношения просто се отказват и не се опитват да подобрят брака си. И все пак страхът от развода ги държи заедно.
Факторът Страх
Страхът е най-голямата бариера пред израстването в живота ни. Много често хората буквално се страхуват да споделят истинските си чувства с партньора. Този страх има различни диапазони – от страха от развода и свързаните с него тревоги до избягването на разговора между съпрузите по отношение на брака, в който липсват интимност, страст или уважение.
Друг мъчителен страх е просто опасението да не останем сами. Когато запазваме брака си само от страх, емоционалната парализа, отравя връзката между партньорите. Хората, които не обмислят възможността за развод, дори когато са нещастни, и все пак са убедени, че бракът им няма да се подобри, спират да работят върху взаимоотношенията си. Това е най-лошият възможен сценарий.
Ако се окажем в тази позиция, е важно
• да се изправим пред страховете си.
Страхът от развод парадоксално елиминира шансовете ни да подобрим брака си. В следствие на това ставаме инертни и последващият застой и фрустрацията влошават още повече връзката ни с партньора.
Ако можем да преодолеем страховете, свързани с раздялата, тогава избираме да останем в брака, но не от страх, а по собствен избор. Това започва да облекчава хроничното състояние на неудовлетвореност и можем да започнем брачна терапия. С други думи, да преодолеем страха от развод не значи непременно да пристъпим към раздяла, а просто да бъдем наясно със себе си. Дали не се опитваме да запазим брака си поради грешните причини?
Страхът замъглява преценката ни и често участва в конструирането на образа на реалността. Начинът, по който гледаме на партньора, е оправдан от емоциите ни, в частност от гнева. Този гняв може да се е породил от части защото се чувстваме затънали в безнадежден брак.
Освобождаването от страха ни позволява или да създадем по-здрава връзка, или да продължим напред. И двата варианта са за предпочитане пред това да останем нещастни без да виждаме разрешение на проблемите в брака си. Страхът не трябва да бъде фактор при правенето на избора. В крайна сметка въпросът е колко щастливи заслужаваме да бъдем в живота си. Не е егоистично да смятаме, че заслужаваме да сме щастливи. Всъщност пренебрегването на личното ни щастие е лош модел за подражание и за децата ни, които вероятно на свой ред ще страдат от лоша самооценка, ако...
- 1
- 2
-
галерии
Facebook коментари