Комплексът си е комплекс – независимо дали у жената или мъжът, всеки подсъзнателен страх, че ще се изложим в леглото, се отразява и на двамата в него. Затова и условно всички комплекси са равни, макар и толкова различни – точно сякаш мъжът е от Марс, а жената – от Венера. А проблемът си е напълно... Земен.

Синдромът на Дон Жуан

Разбира се, единствената цел на Дон Жуан е да преспи с колкото може повече жени. И този негов комплекс тръгва още от детството. Затова и психолозите свързват т.нар. синдром на Дон Жуан с това, че в ранните години на живота си мъжът е бил емоционално потиснат от властната си майка, която не му е отделяла достатъчно време, отнасяла се е деспотично със сина си и не е давала възможност той да прояви истинския си характер.

Такъв тип мъже постоянно имат съмнения в своята самостоятелност като интимни партньори. Те се стремят да бъдат с много жени, за да докажат по този начин своята значимост и едновременно да отмъстят на женския пол за презрителното му отношение в детството.

Мъжът Дон Жуан е диктатор. Той не зачита мнението на жената и потиска всяка нейна инициатива. В семейния живот най-често се проявява като неискрен и жесток.

Но опитът да се помогне на такъв мъж да победи комплексите си и да създаде нормални хармонични отношения не е лишен от смисъл – такива хора са всъщност много самотни. Отношението им към жените – чрез стремежа да «покорят» повече от тях, е следствие от търсенето на единствената истинска любов.

Дон Жуан е трудно да бъде изненадан с нещо в леглото – все пак повечето неща той вече ги е правил с други жени. Излишната настъпателност спрямо него може да събуди стари комплекси и неувереност. Той се повлиява добре от това да бъде хвален, да му се показва, че е ценен заради истинските човешки качества, които притежава.

Такъв тип мъже имат високо самочувствие и обичат да им се казва, че с тях е интересно да се прекарва времето. Съчувствието е това, което Дон Жуан търси у жената – ако му го даваме, той ще е благодарен и мил.

Синдромът на боса

Този термин е въведен от Е. Мори – американски сексолог. Вложеният в него смисъл е, че това са мъже, които избират модел на поведение, присъщ за големите началници. Те искат винаги да са първи, да доминират, да са лидери. Разбира се, подобен стремеж има у всеки мъж, но в различна степен.

Феминизацията, която е трайна тенденция в почти всички области, отнема от мъжа инициативата не само в работата, но и интимните отношения. На моменти той проявява слабост, понякога изпуска инициативата. И веднага жената заема главната роля. Такава ситуация е потискаща за не малко мъже.

Общуването с мъжа-бос в леглото означава винаги той да има водещата позиция – за него да е доминиращият самец е първостепенната цел. Но ако не усеща признание и благодарност за това, което прави, той бързо започва да си търси друга жена.

Мъжът-бос смята, че винаги дава всичко от себе си и не се задоволява с това да получава по-малко. Заради това нерядко е брутален без мярка и забравя, че, освен да проявява своята мъжка сила, трябва да дава на жената внимание и нежност, при това без да планира всичко предварително. А последното убива доста от романтиката в една връзка.

Комплексът на Наполеон

Причината за появата на този модел на поведение е пределно елементарна и е свързана с чисто физиологични парамерти – нисък ръст и малък член. Заради това мъжът се опитва винаги да доказва и на себе си и на околните своята значимост и превъзходство.

Мъжът с комплекс на Наполеон се обижда до болка, ако му бъде подхвърлено каквото и да е за «малкия му размер», особено ако жената, която...