... и че си струват всичко, което можеш да преживееш за тях – дори разпъване.

Днешният празник е напомняне – за родителите, че пътят на децата им започва от храма, онзи в който въвеждат душите им, за да останат там завинаги. Затова е Ден на християнското семейство. Толкова просто, че трябва да си наистина много прост (разбирай "чист"), за да го разбереш. Нещо, което далеч надхвърля "възхода" на съвременната ни духовна немощ.

Кой не си върши работата по профилактиката, лечението и опазването на православното здраве на българина, е сложно интелектуално и морално упражнение, за което явно "няма почва у нас". Иначе нямаше вече над 15 години все още да обсъждаме: да учат ли децата в училище религия или да не учат. Защото, ако учат, току виж разбрали, че постът не е "супер яка" диета за отслабване, с която да решаваме проблема със затлъстяването на нацията, а начин за решаване на проблема с оскотяването на нацията. Мръвкопродавците пък никога нямаше да припарят до българския храм – там, където свещениците причастяват на края на поста православните българи с тялото и кръвта Господни, а не плюскат тайничко свински мезета в олтарите. Храмът, в който от времето на малката Мариам насам трябва да възпитаваме децата си в три неща (не в "онези три неща") – вяра, надежда и любов, защото те отразяват началото, пътя и безкрая на един човешки живот...

Източник: списание ТЯ